Едно събитие – точно толкова е нужно на поколението от 60-те години на XX в., за да преобърне смисъла на думите „бунт”, „свобода” и… „музика”. Първото издание на фестивала „Уудсток” през 1969 г. формира нова генерация от хора, които днес са нарицателно и за свободолюбие, и за протест.
На около 8000 км. от „Уудсток” и близо 20 г. по-късно, зад Желязната завеса стои друго поколение. То, въпреки ограниченията и цензурата на режима, успява да организира своята версия на „Уудсток” – също толкова значима и целенасочена.
„Три дни мир и музика” е посланието към плаката на фестивала, състоял се между 15 и 18 август 1969 г. на територията на 600 хка ферма край градчето Бетъл, щата Ню Йорк. Въпреки сравнително лошата организация, проливния дъжд и калта, 32 групи излизат на сцената и свирят за близо 400 хил. души. Именно тогава покойният Джими Хендрикс изсвирва американския химн, соло, останало за вековете.
А за пръв път България става свидетел на рок фестивал през 1987. На 15 май в Парка на свободата (днес Борисова градина) първите акорди „публичен” рок се чуват в рамките на Летния театър.
Отзвукът и посланието на концерта обаче далеч задминават стените на театъра, а и на целия парк…
„Ахат”, ЕРА, „Тротил”, „Атлас”, „Кале” и още куп други банди събират на едно място всички почитатели на музиката, но и противниците на статуквото.
Както по-късно ще ги определят – „Цветя от края на 80-те”, по името на песен на „Ревю” от това време.
„Една от най-запомнящите се дати в моя живот”
Така басистът на „Ревю” и „Кале” Васил Гюров описва своето участие в рок феста от преди 32 години. „Всяка група по това време даваше мило и драго да има концерт. Идеята за първи рок фестивал беше приета еуфорично”, разказва музикантът.
По думите му бандите рядко са имали възможността да изнасят концерти – може би веднъж в година в салона на читалището и то предимно пред приятели. Според него усещането за едни 20-годишни музиканти да свирят пред 4000 души е било незабравимо.
Въпреки засиленото милиционерско присъствие, Гюров признава, че не мислел за евентуални спречквания с властите. „Така и така бяхме свикнали да имаме проблеми с тях, за нас беше важно да представим текстовете и песните пред огромната публика, отколкото да мислим за последствията, каквито и да са. Музиката свързваше публиката.”, подчерта той.
„Да, това е вкусът на времето…”
Властта във различните си форми е била навсякъде по това време. Първият рок фест в София обаче е дал усещането за превъзходство. Точно заради продължаващите процеси на Перестройка – 15 май 1987 г. е показал, че промяна е възможна, спомня си професионалният фотограф Нели Недева-Воева.
Камерата ѝ е запазила за поколенията духа на време, което никога повече няма да се повтори. Време на искрени надежди за по-добър живот.
„В този смисъл, първият рок фестивал остана като митичен спомен за първи мирис на свобода”, коментира тя.
Нели попада съвсем случайно на фестивала в Летния театър и признава, че не е била подготвена за това, което всъщност се е случило. По думите ѝ ситуацията е била разтърсваща и до ден-днешен иска да разкаже на тези, които не са присъствали, за съдбовното усещане от онзи майски ден.
Рокът – това е противопоставяне
„За рок музиката елементът на противопоставяне и емоционална обвързаност с реалността е класически елемент на жанра”, казва докторът по медийни и културни изследвания от университета Birmingham City University Ася Драганова.
Тя е не само теоретик-изследовател на рока или почитател на жанра. Преди да влезе в академичното си поприще (а и до момента) Ася е и музикант.
Признава, че трудно разделя професионалното и любителското в отношението си към музиката. Особено тази музика, която е носела духа на промяната в годините около раждането на нейното поколение.
Какво се промени в музиката?
„Всичко и нищо”, споделя Ася. Тя смята, че откъм технология и звучене музиката е поела по нов път, различен от този през 80-те.
Ключов момент е еволюцията и преливането на различните стилове и жанрове. По думите ѝ модерните начини на слушане на музика (например онлайн стрийминг) диктуват формата, а и дължината на продуктите.
Въпреки това е категорична, че силното търсене на смисъл и идентичност остава в ядрото на изкуството.
„Рок динозаври”?
Според Ася, въпреки че не се е превърнал в мейнстрийм музика в България, рокът запазва своята идентичност като символ на бунт.
„Всяко поколение намира своята форма на протест и израз. Така, както музиката, бунтът хем се е променил, хем не е.”
„Уудсток” поколението естествено наблюдава миналото си с известна носталгия, но тя е подхранена от непрекъсваното възпроизвеждане на стари, а и нови албуми. Става дума за едно поколение, което е „първото” основало популярната музика, такава, каквато я познаваме, подчертава Ася.
Според Васил Гюров рок бунтът е възможен и във века на лайковете и социалните мрежи.
Всяко изкуство е поглед и стремеж към духовното и дори самата идея за това, че духовното има превес над материалното, е форма на бунт, подчертава той. Освен това е на мнение, че хората винаги са държали властта в ръцете си, независимо дали го осъзнават.
А за това няма значение дали годината е 1969-та, 1987-ма… или 2019-та.
Всички снимки от първия рок фестивал през 1987 г. принадлежат на Нели Недева-Воева.
Credits:
Нели Недева-Воева