20-те години на XX век – епохата на джаза, романите, разкрепостеността и бохемията. Времето на Фицджералд, Чарли Чаплин и Коко Шанел. След по-малко от две седмици отново навлизаме в 20-те. Какво можем да вземем с нас в новото столетие, какво си струва да запомним, към какво да се върнем?
Предлагаме ви едно пътешествие назад във времето – към блясъка на 20-те и светът тогава. Да погледнем на тях през хората и начина, по който са се обличали и са живели. Чрез техните идеали и техните представи.
Нашият гид в това пътешествие е доц. Яна Костадинова, преподавател в катедра „Мода” на Националната художествена академия.
Интервю на Мария Аладжова
- Доц. Костадинова, да започнем с основното. Как са се обличали хората през 20-те години на миналия век? Какви прически, аксесоари, дрехи, обувки са били характерни за онова време – за мъжете и за жените?
След Първата световна война през 1918г. женският идеал за красота е рязко изменен. Той отговаря на новите обществени и икономически условия. Предпочитан женски тип е девойката с тяло, приличащо на момчешко.
Новият моден силует La garconne е геометричен, съставен от тръбообразни фрагменти с прави контури. Женствеността е преднамерено прикрита. Косата е къса и подстригана в прическа „бубикопф”. Бюстът е плосък, поради изчистената кройка на роклята „плик”, без пенсове, талията е поставена на ханша. Роклята е много къса, достигаща само до коляното, без ръкави или с дълги ръкави и лодка деколте. Модерни са десените с кубистично-геометрични мотиви. Бежово, сиво, кафяво са предпочитаните цветове, а обичайно използваните тъкани се отличават с мекота и гъвкавост.
През 1922г. Виктор Маргьорит издава роман със заглавие La garconne. В него са описани свободните сексуални нрави на студентка в Сорбоната, която ражда извънбрачно дете. Героинята се подстригва късо и носи ризи, вратовръзки, якета и други типично мъжки дрехи. Тя се превръща в символ на свободомислещата, еманципирана и независима жена. Косата е подстригана късо. Лицето е тежко гримирано и напудрено, очите са очертани със сенки и очна линия, устните са малки и подчертани с ярко червило. Шапките са миниатюрни с овална форма, падащи до нивото на веждите.
Коко Шанел и Жан Пату са водещи представители на стила La garconne, но съществуват и други модни къщи подвластни на новото течение като „Дусе”, „Ланвен”, „Пакен”, „Молино” и др. През първата половина на 20-те години дължината на роклята търпи изменения. Шанел и Пату предпочитат дължината да е до коленете или на няколко сантиметра под нея.
За през деня декорацията на дрехата се ограничава в сдържана, дискретна бродерия с геометрични мотиви. Значително по-разноцветни тъкани се използват при изработката на спортните облекла. Когато линията на дрехата окончателно се налага през 1926 г. тоалетите се декорират по цялата повърхност.
Вечерната кройка на тоалетите е права, изчистена, деколтето отзад е дълбоко изрязано, с тънки презрамки през рамената. Някои дизайнери създават рокли, инкрустирани с лъщящи мъниста, други прибавят ресни, за да подчертаят движенията на модерните танцови стъпки.
Мит в историята на модата е, че жените изоставят корсета през 1920г. Дамите трудно се отказват от него. Сега цилиндричният еластичен корсет служи за постигане на така желаната фигура, притискайки всички женски форми и извивки.
Върху мъжката мода от този период влияние оказва принцът на Уелс – Едуард VIII. Сред неговите нововъведения са панталоните plus four. Наричат се така, защото достигат до 4 инча под коляното. Към това се добавят изрязаната яка, уиндзорският възел на вратовръзката и английският каскет. Той има склонност към спортните обувки с дебела подметка. Принцът съживява шотландската плетачна индустрия, появявайки се на голф игрището с весел, многоцветен пуловер с ромбове Fair Isle.
Шанел продължава да е в авангарда на модата през втората половина на 20-те години, създавайки дамски дрехи с елементи от мъжката мода. Блейзери, ризи с копчета за ръкавели, моряшки якета се появяват постоянно в нейните колекции.
Едно от най-радикалните нововъведения през този период е появата на панталоните в дамския гардероб. Шанел допринася много за налагането на тази мода и често е заснета от фотографите, носейки широки, моряшки тип панталони познати като yachting pants. Дамските панталони са широки, често затегнати на кръста с шнур и се различават от мъжките със страничното си закопчаване.
През 1926г. със създаването на легендарната “малка черна рокля” Шанел промотира черния цвят като идеално средство за постигане на елегантна, изчистена линия.
- Как начинът на живот и събитията през 20-те са рефлектирали върху стила на обличане?
Буквално няколко години са необходими на родения в Париж Art Deco, за да придобие популярност в Холивуд под названието “Звезден стил” или “Епохата на джаза”. Като художествено течение наследник на Art Nouveau, той достига своя разцвет през периода 1925 г. В Америка това е времето на бързо икономическо развитие, на относителна стабилност и развенчаване на викторианското пуританство в нравите. Арената на военните действия е твърде далече от американския континент – ужасите на човешкото изтребление и ехото на острите социални сблъсъци в Европа достигат с приглушен тътен до Америка. Противно на песимизма и нихилизма, обхващащи голяма част от интелигенцията на стария континент, Щатите са залети от вълна на розов оптимизъм.
Към края на Първата свeтовна война джазът печели широка аудитория в Америка и скоро прекрачва Атлантическия океан и достига до Европа. Американската певица и танцьорка Жозефина Бейкър през 1925г. има грандиозен успех в парижкото “Черно ревю” и предизвиква масова еуфория към джаза.
Тъй като дамите са страстно влюбени в танците, отварят се безброй зали и нощни клубове, в които свирят джазови оркестри. Танцуват се слоу-фокс, фокстрот, бегин, бавен валс и др. Костюмите за танци стават необходимост в гардероба на всяка жена. Появяват се обувки „шими”, получили название от модния танц шими. От естрадата гърми негърски джас, а изложбените зали на Европа запознават публиката с африканското изкуство. Зараждат се нови направления в естетическата мисъл.
Модните списания проповядват унифицирани мъжки и дамски облекла. На пуловерите предпочитание отдават както мъжете, така и жените. Започват да се шият дамски тоалети от тъкани от типа на туида и плат „пике”, считани за типично мъжки. Мъжкото сако с външни джобове, декоративни тегели и широки ревери за известно време измества класическия, английски костюм от дамския гардероб. Дамите в мъжки дрехи престават да бъдат нещо нечувано.
Един от символите на века става жената зад кормилото на автомобила, изобразена на многобройни плакати. Съчетанието на символите: скорост, автомобил и равноправие между половете се превръща в рекламно клише, което не загубва своята популярност и до наши дни.
- Кои са модните икони на 20-те?
Клара Боу, Луис Брукс, Джозефин Бейкър, Кике де Монтпарнас, Мерион Морхаус, Нанси Гунард, Коко Шанел.
- В България били ли сме на една вълна със Западния свят? Ако, да кажем, се върнем в 1925 г. и срещнем дама на ул. „Граф Игнатиев“ в София – как ще изглежда тя?
През 20-те години в българската дамска мода (подобно на световната) се налага нов силует “La garconne”, който категорично скъсва с предишната “S”- образна линия. Модната дама от софийските улици притежава момчешка грация. Това диктуват законите на модата, които са по-силни от личните убеждения и от персоналния вкус. Жените искат да изглеждат по-млади, за това предпочитат младежкото, спортно облекло и кокетно използват най-характерното в тоалета на младите момчета. Талията не се подчертава и е поставена ниско на ханша.
Големите „пространства плат” се оживяват с богати български шевици. Въобще Изтокът, Ориентът и нашето народно творчество със своите пъстри килими, тъкани и стилизирани орнаменти са неизчерпаем източник на идеи.
Всяка жена, която иска да бъде модно облечена през есенния и зимен сезон, трябва да обръща внимание не само на кройката и материята, но и на украшенията. На първо място сред тях е кожата. Ревери, яки, маншети, биета от кожа изглеждат оригинални към младежката линия на спортния костюм.
Излизат периодични издания като “Модна седмица” и “Вестник за жената”, на страниците на които може да се видят реклама на рокли в типичния за периода силует “La garconne”.
- Можете ли да посочите 3 любими артикула в стил 20-те – аксесоар, дреха или нещо друго, което е актуално и днес?
На първо място бих поставила “малката черна рокля” на Шанел, задължителна за всеки дамски гардероб.
На второ място са дългите обици и брошки, поставени на стратегическо място.
И на трето място бих поставила малките, плоски чанти, украсени с множество блещукащи кристали.
- В световните модни тенденции днес можем ли да видим елементи от 20-те? Кои са брандовете, модните къщи, които се връщат към стила на онова време?
В модата има цикличност, повтаряемост, затова е напълно логично, стъпвайки в третата декада на XXI век, водещи модни дизайнери да обърнат поглед към модата на 20-те години на миналия век.
Нещо повече – още с екранизирането на книгата на Франсис Скот Фицджералд „Великият Гетсби”, дизайнерът на световноизвестната марка Gucci Фрида Джанини посвети колекцията пролет-лято на модата от третата декада на XX век.
Други модни къщи също обръщат поглед към този период като: D&G, Celine, Prada, MSGM, Roberto Cavalli, Sonia Rykiel, Chanel и др.
- Има ли в модата от 20-те евъргийн, който ще е актуален и през следващите 100 години?
Малката черна рокля на Шанел ще пребъде през следващите поне 100 години. Това е дрехата, която не е подвластна на никакви модни тенденции и остава завинаги в своята семпла, класическа форма, паметник на съвършена мисъл и гениалност.
- Какво бихте препоръчали на читателите да гледат/четат/слушат на тематика 20-те за вдъхновение?
Бих препоръчала да на читателите да гледат филмите: The day of the Locust, The Jazz Singer, Pandora`s Box, Der blaue Angel, Chinatown, The Modernists, The Great Gatsby.
Яна Костадинова е родена в град Добрич. През 1996 г. завършва Националната художествена академия, специалност "Сценография" при проф. Г. Иванов. През 2003 г. придобива степен "Доктор на изкуствата" с тема на доктората: "Българският моден и театрален костюм в проекциите и естетиката на ар нуво". От 2009 г. има научно звание "Доцент". От 1998 до 1999 г. работи като сценограф и костюмограф в Драматичен театър "Н. Масалитинов", гр. Пловдив. В периода 2002 - 2009г. работи като арт директор и графичен дизайнер в Noble Graphics, Ogilvy&Mather и Active group. Преподавател е в Националната художествена академия.