Loading

“Една малка крачка”: Как човечеството покори Луната от софия крачанова

„Това е една малка крачка за човека, но и един голям скок за човечеството”. Това са първите думи, изговорени от човешко същество на повърхността на друго космическо тяло.

На 20 юли 2019 г. се навършват 50 години, откакто американските астронавти Нийл Армстронг и Бъз Олдрин кацнаха на Луната. Мисията „Аполо 11” и до ден-днешен е едно от най-великите постижения на НАСА и човечеството.

Земята изгрява иззад Луната по време на мисията "Аполо 8"

Голямата космическа надпревара

Първото кацане на Луната е директен резултат от политическите процеси по време на Студената война.

През 60-те години на миналия век Съединените щати и Съветския съюз са в разгара на геополитическо съревнование, а голямата награда е самият Космос.

„Спутник 1”

На 4 октомври 1957 г. СССР става първата държава, изпратила сателит в орбита около планетата ни – „Спутник 1”. Този успех покорява въображението на милиони хора по цял свят и в същото време има страховит ефект върху тогавашното американско правителство.

Изводът за американците е само един – щом СССР може да произведе ракети, които са достатъчно мощни, за да изпратят сателит в Космоса, същите ракети могат да носят и ядрени бойни глави през океана.

В отговор на този безспорен успех тогавашният американски президент Дуайт Айзенхауър създава НАСА с единствена цел – американците да бъдат първи в Космоса.

Съветският космонавт Юри Гагарин пътува към летателния апарат "Восток 1". На задната седалка е резервата - космонавта Герман Титов. Снимка: НАСА

Американските планове претърпяват пореден неуспех – на 12 април 1961 г. съветският космонавт Юри Гагарин става първият човек в Космоса и първият в орбита около Земята.

Месец по-късно Алън Шепърд става първият американец, полетял извън нашата атмосфера – и остава в сянката на Съветите.

Алън Шепърд в скафандър. Снимка: НАСА

Наследникът на Айзенхауър Джон Ф. Кенеди осъзнава, че тази битка е много важна и успява да убеди американския Конгрес да отпусне нужните средства, за да бъде финансирано кацане на Луната.

Пред университет в Тексас Кенеди изнася историческата си пламенна реч за кацането на Луната, в която казва:

„Ние избираме да отидем на Луната. Ние избираме да отидем на Луната в това десетилетие и да направим другите неща не защото те са лесни, а защото те са трудни. Защото тази цел ще послужи за организиране и измерване на най-доброто от нашите енергии и умения. Защото сме склонни да приемем това предизвикателство, предизвикателство, което неохотно бихме отложили и предизвикателство, което възнамеряваме да спечелим”.

Командният модул на "Аполо 10" в лунна орбита. Снимка: НАСА

Затишие пред буря

НАСА има да извърви много дълъг път преди да успее да изпрати хора на Луната и да ги върне живи и здрави на Земята. Мисиите „Аполо” започват с голям ентусиазъм сред учените.

Още в началото е взето едно от най-важните решения, които увенчават с успех начинанието – полетът ще бъде извършен с орбитални маневри около Луната, а не около Земята.

Летателният апарат "Аполо" видян от Космоса. Снимка: НАСА

Инженерите на НАСА създават летателния апарат за мисиите, който се състои от три части – команден модул, единствената част, която се връща на Земята; сервизен модул, който осигурява кислород, вода и електричество на астронавтите; лунен модул – частта от машината, която каца на Луната.

„Аполо 1” завършва с нелепата смърт на астронавтите Гъс Грисом, Ед Уайт и Роджър Б. Кафи при пожар по време на изпитание. „Аполо 7” тества лунния модул в земна орбита, а „Аполо 8” – в лунна. „Аполо 9” и „Аполо 10” правят „сухи тренировки” – един път в земна орбита и един път в лунна.

Всичко работи и до юли 1969 г. НАСА е подготвена технически за сложната мисия.

Екипажът на "Аполо 11": Нийл Армстронг (ляво), Майкъл Колинс (среда) и Едуин "Бъз" Олдрин (дясно)

За екип са избрани Нийл Армстронг, който става командир на полета, Майкъл Колинс – пилот на командния модул, и Едуин „Бъз” Олдрин – пилот на лунния модул.

Мястото за кацане е „Морето на спокойствието” – сравнително равен терен на лунната повърхност без големи кратери.

Армстронг ще бъде този, който ще стъпи първи на лунната повърхност – решение, предизвикало много дискусии в НАСА. Причината в крайна сметка Армстронг, а не Олдрин да стъпи първи на Луната е чисто прагматична – командирът на полета се намира най-близо до изхода на лунния модул.

Луната заснета от Международната космическа станция. Снимка: НАСА

Бурята

На 16 юли 1969 г. мисията „Аполо 11” започва.

Точно в 9:32 ч. американско време ракетата „Сатурн 5” запалва двигателите си, а на върха й се намира малкият летателен апарат с Армстронг, Колинс и Олдрин.

Изстрелването на ракетата "Сатурн 5", която носи екипажа на "Аполо 11". Снимка: НАСА

Историческото събитие е наблюдавано от над 1 млн. души, стекли се около космическия център „Кенеди”. Началото на мисията е излъчено на живо по телевизията в 33 държави и сметките показват, че е наблюдавано от над 25 млн. души само в Съединените щати. Тоталната бройка възлиза на близо 1 млрд. зрители.

"Сатурн 5" малко след старта. Снимка: НАСА

12 минути след изстрелването на ракетата, „Аполо 11” вече се намира в околоземна орбита – дотук добре. След една и половина обиколки около планетата ни, ракетите отново запалват и засилват астронавтите към Луната.

Три дни след началото на мисията, на 19 юли „Аполо 11” влиза в лунна орбита. Астронавтите правят общо 30 обиколки около нашия спътник, като извършват наблюдения и научни измервания, които ще им бъдат ценни за спускането на лунния модул и кацането.

"Орел" се спуска към лунната повърхност. Снимка: НАСА

„Хюстън, имаме проблем”

Мисията „Аполо 11” навлиза в кулминационните си моменти, когато на 20 юли Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се качват на борда на лунния модул с кодово име „Орел”. В 12:52 ч. американско време апаратът се отделя от командния модул и двамата астронавти поемат към лунната повърхност.

Точно в тези важни моменти настъпва сериозен проблем на борда на „Орел”, който може да доведе до катастрофален край на мисията.

При спускането Армстронг и Олдрин установяват, че се движат по-бързо от предвиденото в сметките и подминават обекти на лунната повърхност с няколко секунди по-рано. Това означава, че могат да подминат мястото си за кацане в „Морето на спокойствието”.

Нийл Армстронг на борда на "Орел". Снимката е заснета от Бъз Олдрин. Снимка: НАСА

На около 1800 м от лунната повърхност се включват първите от няколко неочаквани компютърни аларми на борда. Според инженерите на НАСА, които следят мисията от Земята, проблем няма и астронавтите могат да продължат спускането си.

Армстронг поглежда през един от прозорците на лунния модул и установява, че мястото за кацане, което показва компютърът на борда, е осеяно с камъни и скали. Командирът решава да поеме контрол над „Орел”, за да избере по-подходящо място за кацане.

Армстронг знае, че не им остава много гориво за маневри и положението започва да става опасно. Астронавтът намира сравнително гладко място и насочва лунния модул към него. На около 76 метра над повърхността Армстронг вижда, че новото място отново не е подходящо и насочва машината към друга гладка повърхност.

С тази маневра лунният модул се намира на 30 метра над повърхността и му остава гориво за едва 90 секунди полет.

С още няколко сложни намествания на 20 юли в 20:17:40 ч. „Орел” каца на Луната с оставащи 98 кг гориво.

Повърхността на Луната заснета от "Аполо 16". Снимка: НАСА

„Двигателят – изключен. Хюстън, „База Спокойствие” – тук. Орелът кацна”

След успешното прилуняване на модула, Армстронг и Олдрин започва подготовката за разходка по повърхността – кулминацията на „Аполо 11”.

След три часа и половина проверки на всички животоподдържащи системи, люкът на Орела щраква и машината се разхерметизира. Цялото събитие се предава на живо на Земята и е наблюдавано от милиони зрители.

Нийл Армстронг на стълбите на Лунния модул "Орел". Снимка: НАСА

Нийл Армстронг бавно се спуска по деветте стъпала, които го делят от заветната цел – повърхността на Луната.

По средата на спускането той се спира, за да монтира малък плакет на лунния модул, който гласи: „Тук хора от планетата Земя стъпиха за първи път на Луната през юли 1969 сл. Хр. Идваме с мир от името на цялото човечество”.

Това послание ще остане завинаги на повърхността на нашия спътник.

Плакета върху корпуса на Лунния модул. Снимка: НАСА

Слизането продължава, остават само няколко стъпала.

„Повърхността е фин прах. Почти като пудра”, съобщава Армстронг на НАСА.

В по-късно интервю Армстронг, който е описван като тих и скромен мъж, разказва за престоя си на Луната: „Това е една много бляскава повърхност заради силното Слънце. Хоризонтът изглежда много по-близо отколкото на Земята, тъй като извивката на космическото тяло е много по-ясно изразена от тази у дома. Луната е интересно място. Препоръчвам го на всеки”.

Бъз Олдрин отдава почит на американския флаг на Луната. Снимка: НАСА

02:56:15 – първа стъпка

Астронавтът прекрачва и последното стъпало на лунния модул и стъпва с левия си крак на повърхността на Луната.

„Това е една малка крачка за човека, но и един голям скок за човечеството”, казва Армстронг, а в командния център на НАСА, както и по цял свят, се чуват екзалтирани викове от щастие.

Човекът стъпи на Луната.

През годините след тази дата така и не става ясно дали Армстронг е измислил прочутата си фраза преди мисията или е импровизирал. В различни интервюта той казва, че е „мислил по въпроса”, но твърди, че е решил какво да каже в последните секунди преди да стъпи на повърхността на Луната.

Записът на тези думи и до ден-днешен е един от най-важните исторически документи на нашето време.

Президентът Ричърд Никсън разговаря с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин, които се намират на повърхността на Луната. Снимка: НАСА

„За един безценен момент в историята на цялото човечество всички хора на нашата планета Земя са едно цяло: едно цяло в гордостта си от това, което постигнахте, и едно цяло в молитвите си, че ще се върнете невредими у дома”, казва президентът Ричърд Никсън в телефонен разговор с Армстронг и Олдрин.

В командния център на НАСА обратно на Земята тържествата не стихват. След първите стъпки на астронавта на екраните са изписани думите от прословутата реч на Кенеди за кацането на Луната, последвани от израза „МИСИЯТА ИЗПЪЛНЕНА, юли 1969 г.”

Бъз Олдрин извършва експерименти на Луната. Снимка: НАСА

Наследство

Армстронг и Олдрин прекарват два часа и половина във взимане на проби и разходки на Луната.

Мисията завършва успешно с връщането на астронавтите и пилота на командния модул на Земята – и тримата са живи и здрави.

С това постижение Съединените щати печелят голямата награда на Студената война.

Кацането на Луната има много по-дълбок и философски смисъл от чисто политическия успех. Подвигът на НАСА, Армстронг и Олдрин подпалва въображението на милиони хора по цял свят. Човечеството вече е наблюдавало най-великото (поне до този момент) постижение и оттук нататък само небето е граница на въображението.

Бъз Олдрин на Луната, заснет от Нийл Армстронг. Командирът на мисията има едва няколко снимки на лунната повърхност, тъй като камерата се е намирала в него почти през цялото време. Снимка: НАСА

Кацането на Луната вдъхновява стотици филми, документални поредици, научнофантастични романи и комикси. Това е причината много хора да изберат кариера в науките и в НАСА.

Без това постижение компании като „Спейс екс” на Илън Мъск нямаше да съществуват.

Без кацането на Луната човечеството нямаше да разполага с една от водещите си сили в изследването на необятния Космос.

По време на първата пресконференция за мисията „Аполо 11”, много преди Армстронг да стъпи на Луната, той казва пред журналисти:

„Мисля, че отиваме на Луната, защото това е част от човешката природа – да се изправяме пред предизвикателствата. Това е характерът на дълбоката ни душа. Ние изпитваме нужда да вършим тези неща, точно както сьомгата изпитва нужда да плува срещу течението”.

Общо 12 души са се разхождали на лунната повърхност.

Заради липсата на атмосфера и вятър стъпките им ще останат във финия прахоляк за цяла вечност.

Ще надживеят и човечеството.

Първите човешки стъпки на Луната. Снимка: НАСА

Report Abuse

If you feel that this video content violates the Adobe Terms of Use, you may report this content by filling out this quick form.

To report a copyright violation, please follow the DMCA section in the Terms of Use.